The day of Mother Tongue - on March 14

About a million people speak Estonian language in the whole world. Estonian language and culture Day is celebrated on the birth of our famous Estonian poet Kristjan Jaak Peterson whose birthday was on the 14 th of March 1801.On that day a lot of events are held (especially in schools) which are connected with our mother tongue-Estonian and culture.

In our school we have a whole week that is dedicated to the language Day. This year we had visitors from Folk Cultural Centre. A storyteller Piret Päär told folk tales and a folk musician played national folk music. Elementary school children listened to the fairy tales and music very carefully and with interest. During the Mother Tongue Language week several quizzes are held, students write stories and poems. And from the year 1999 it became the national holiday.

Милионни хора говорят естонски език в целия свят. Естонският език и Денят на  културата се празнуват в чест на известния естонски поет Кристиян Яак Петерсон, който е роден на 14 март 1801 г. От този ден много от провежданите събитията (особено в училищата) са свързани с нашия роден език – естонския и културата.

В нашето училище ние имаме цяла седмица,  която е посветена на родния език. Тази година имахме посетители от народния културен център. Питер Пеер разказа народни приказки и показа народни танци пред децата от началното училище, които слушаха и гледаха много внимателно и с интерес.

През седмицата на родния език се проведоха няколко викторини, а ученици писаха разкази и стихотворения.

От 1999 г.  този ден става националнен празник.

Baba Marta in the St. Sofronii Vrachanski Primary School

Decorating with martenitsa is an old pagan Bulgarian custom to welcome the approaching spring. They are a traditional Bulgarian ritual symbol. It is essentially to wish great health, good luck, and happiness to family and friends. The name "Martenitsa" is taken from the Bulgarian word for March, or, as a legend tells, it comes from an angry old lady called Grandma Marta - Baba Marta in Bulgarian. The Martenitsa is made of twined red and white threads - woollen, silk, or cotton. The white is a symbol of strength, purity and happiness. The red is associated with health, blood, conception, and fertility. The most typical Martenitsa represents two small wool dolls male and female. The tradition requires attaching of other symbols – a garlic clove, beads, a small coin.

            When someone gives you a Martenitsa you should wear it either pinned on your clothes or on your left-hand side or as a bracelet or necklace. They are usually worn until you see a stork, or a fruit tree in blossom for the first time in the season. After that you can tie it on a blossoming tree for fertility. It is believed that the Martenitsa bring health, happiness and longevity. In some parts of the country people put martenitsas under a stone and later use them to tell fortunes. If in a month’s time there are ants under the tree, the year will be fertile and lucky.

Киченето с мартеници е обичай с хилядолетна традиция, който поставя началото на пролетта. Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Първите мартеници, предназначени за окичване на хора и добитъка, са били само усукан бял и червен вълнен конец без прибавки към него. Майсторила ги е най-възрастната жена в къщата, която с мислите си е предавала на мартеницата пожелания за здраве и благоденствие.  В традиционната българска мартеница са включвани и други елементи: брадичката на чесъна (за предпазване от зли демони),  мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). Те изпълнявали ролята на амулет. Народното чувство за красота, която създава оригинално творчество, се проявява по-късно и мартениците стават все  по- разнообразни.

 Хората  носят мартениците отляво до сърцето, като гривна или гердан. Свалят се, когато се види щъркел, лястовичка или цъфнало дърво и се завързва на плодно дърво. В някои  части на България пък я поставят под камък и след време по нея се гадае каква ще бъде годината. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

Shrove Tuesday 2012

We had a great Shrove Tuesday: Имахме чудесен сирни вторник.

Мartenitsi

The project team organized a meeting with  Yordanka Mankova, Head of Ethnography Department at the Regional History Musem in Vratsa. The pupils from Class 1V, 3V and 4V listened with great interest to the lecture and learnt interesting facts about the symbols and origin of martenitsi, the traditional customs of the most Bulgarian ritual – decorating with martenitsi. The children are going to apply the gained knowledge while organizing the martenitsi workshop during the following weeks.

Eкипът на проект „Превенция чрез културните традиции” организира среща със ст.н.с. д-р Йорданка Манкова,  завеждащ отдел „Етнография” към Регионален исторически музей във Враца. Учениците от Ів, ІІІв и ІVв класове изслушаха беседа, от която научиха интересни факти свързани с произхода и  символиката на мартеницата, традиционната обредност и ритуалите свързани с най-българския обичай – киченето с мартеници. Знанията, които получиха, ще приложат през следващата седмица при организиране на мартенски работилници по класове.

Shrove Tuesday

Shrove Tuesday is already from the old times a day that is connected with joy and fun , not with jobs. This is probably because of the knowledge that spring is on the way. But the Catholic Church  declares a long Lent. During that time   giving up eating meat was necessary. So before the Lent (that was without entertainment and fun) it was just needed to have some good time.

Shrove Tuesday is an extraordinary chance to make the following year better for yourself.

For that you mustn`t forget three things.

1) Sliding- that forecasts the growth of flax-this means wealth and success.

The old Estonians didn`t go sledging so much, they rode horses. If you rode a long distance with a horse, you got  good and tall flax.

2) Eating the pigs` trotters.Then the pigs were healthy ( and also your stomach was full)

Besides that eating peasoup and Shrove buns  is  traditional. In the old times also barley bread was eaten, which is the  predecessor of the nowadays muffins.

3) And to have easygoing and sorrowless life, rugballs and strawdolls were made and put into the forests.(that also meant a good cattle, better flax and corn that year)

It was an important tradition  to make spinning tops of the bones of pigs. They were made of bones, nowadays of buttons.

Shrove Tuesday was a women`s  day.On that day most of the jobs for Women were forbidden. The only job that was in favor of, was entwining bands. But it was recommended to cut hair and comb them often  to make them shiny and bright.

And the spinsters wereallowed only on that day to go and propose a man to marry her. Just take your chance!

This year Shrove Tuesday is the 21st February.

 

Сирни вторник е ден, на който не се работи и от стари времена е съпроводен с радост и забавления. Това е вероятно така, защото всички знаят, че пролетта е на път, но католическата църква обявява дълги пости, по времето на които не се яде месо.

Сирни вторник е чудесна възможност да направите идващата  година по-добра за себе си.

За това вие не трябва да забравите три неща:

1) Пързаляне -  означава богатство успех и прогнозира и растежа на лена. Старите естонци не са се пързалят с шейни, а са яздили коне. Ако са изминавали дълъг път в езда, ще имат висок лен.

2) Ядене на  свински крака – така  свинете ще са здрави  (а също така и вашият стомах ще е пълен). Освен това се яде супа от грах и кифлите със сирене също са традиционна храна. Предшественик на днешните кифли е бил ечемичният хляб.

3) Поставяне в гората на топка за ръгби и кукла от слама - за безгрижен живот с по-малко нещастия (също означава добър едър добитък, по-добър лен и зърно през годината)

Важна традиция е правенето на въртящо се на конец  топче от кокалче на прасе. Днес свинското кокалче може да бъде заменено с копче. 

Сирни вторник е бил и ден на жената. На този ден повечето женска работа е забранена. Само на този ден е разрешено старите моми да отидат при мъж и му направят предложение да встъпят в брак. Не изпускайте този шанс!

Тази година Сирни вторник е 21-вия февруари.

Making bread

Breadmaking is a very old custom, that has come quite common even nowadays. This is also because our Estonian president`s wife likes to bake and make bread and she has advertised it over tv, so peole today have come closer to their roots and make simpler foods . In many families people make the dough themselves and bake bread.

Our history teacher and also a parent Merja bakes bread herself and she talked about baking bread to the 1st class students and home economics class students. They made the dough all together and everybody could taste it. As the old tradition says, you have to sing during making the dough, then the dough really comes right.

In the end the breads were put into the oven. Everybody could taste a piece of hot bread.

Месенето на хляб е много стар обичай. В много семейства хората се забавляват и сами правят тестото и печат хляба. Нашият учител по история, родител на Меря, показва пред първокласниците как  се меси и пече хляб. Направиха тестото заедно, опитаха вкуса му  и го поставиха в пещта. След изпичането, всеки опита парче горещ хляб.

Our children present a birth ritual

In the past when there were no hospitals old women were the ones to assist pregnant women to give birth. On 21 January we celebrate a day in honour of those old women. They were called “grandmothers” of the village and people paid great respect to them.

Our children studied the ritual and made a reconstruction. Some young “actors” presented the custom of the babies being washed by the “grandmother”. She used to prepare a bunch of basil and spray water in the houses where the new born babies were, then one of the mothers helped her wash her hands and finally all the mothers gifted the “grandmother” with hand-made embroidered gowns, knitted stockings, towels, etc.

The young actors were dressed in traditional costumes and had arranged pottery vessels with traditional dishes on a small wooden table. The children performed the ritual twice – to their classmates and the elderly people in a pensioners’ club.

Бабинден е български народен празник в чест на бабата акушерка. Корените на празника се крият в дълбока древност. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Въпреки че днес дължим помощта за появата на новия живот на професионалната родилна помощ, бабите си остават първите помощници на младите семейства в отглеждането на децата. За този всеотдаен труд, грижи и внимание, бабите получават най-ценната награда – чистата, неподправена, искрена детска обич. Детето я разкрива с отношението си, с усмивката на грейналото личице, със сияещите от радост очи, с протегнатите за прегръдка ръце.

По повод празника учениците от Iв клас с кл. р-л г-жа Лиляна Лазарова поканиха своите баби в класната стая и ги поздравиха с песни и стихове. На сцената беше показана възстановка на обичая с даруването на бабата, къпането на бебетата и ръсенето на къщата за здраве. В празника като актьори се изявиха г-жа Калина Николова, Елица Малинова и ученици от ІV-в клас с кл. р-л г-жа Маргарита Цветкова. На самия ден на празника - 21 януари – групата от актьори и рецитатори гостува на Пенсионерски клуб, кв. Кулата. Децата показаха и там какво са научили за обичая. Бабите (и дядовците) от квартала се бяха подготвили и наредили синия с традиционни гозби, битов кът с люлка, които помогнаха за пренасянето години назад в миналото на народа ни.