Mladentsi – custom from our folklore calendar

Г-жа Геройка Иванова и учениците от ІV-б клас са при малките си приятели от І-в клас. Ще запознаят първокласниците с празника Младенци. Той се празнува на 9 март в чест на 40-те воини мъченици от Севастия. На този ден се прибира червената тъкан, която е изнесена на 1 март „за да се засмее Баба Марта”. Закичва се с мартеница плодно дръвче. Мартеница се слага и под камък, а след 40 дни се гадае. Девойките поръсват с вода и премитат къщите. Стопанинът на къщата удря със сопа 40 пъти в земята. Така събужда змиите и гущерите, които ще излязат на Благовец. Деца обикалят къщите, удрят с метални кутии и гонят злите сили. Стопанка подрежда трапеза с 40 чушки пълнени с боб, 40 сарми и 40 чаши с червено вино. Месят се обредни хлябове, наречени младенци. Шарят се с цев, като пъпките напомнят зърната на детската болест шарката. Мажат се с мед и се раздават на децата, за да я преболедуват по-леко. Първокласниците отговарят правилно на въпросите. Запомнили са обредността на празника.

Моника пее чудесно народни песни!

The day of Mother Tongue - on March 14

About a million people speak Estonian language in the whole world. Estonian language and culture Day is celebrated on the birth of our famous Estonian poet Kristjan Jaak Peterson whose birthday was on the 14 th of March 1801.On that day a lot of events are held (especially in schools) which are connected with our mother tongue-Estonian and culture.

In our school we have a whole week that is dedicated to the language Day. This year we had visitors from Folk Cultural Centre. A storyteller Piret Päär told folk tales and a folk musician played national folk music. Elementary school children listened to the fairy tales and music very carefully and with interest. During the Mother Tongue Language week several quizzes are held, students write stories and poems. And from the year 1999 it became the national holiday.

Милионни хора говорят естонски език в целия свят. Естонският език и Денят на  културата се празнуват в чест на известния естонски поет Кристиян Яак Петерсон, който е роден на 14 март 1801 г. От този ден много от провежданите събитията (особено в училищата) са свързани с нашия роден език – естонския и културата.

В нашето училище ние имаме цяла седмица,  която е посветена на родния език. Тази година имахме посетители от народния културен център. Питер Пеер разказа народни приказки и показа народни танци пред децата от началното училище, които слушаха и гледаха много внимателно и с интерес.

През седмицата на родния език се проведоха няколко викторини, а ученици писаха разкази и стихотворения.

От 1999 г.  този ден става националнен празник.

Baba Marta in the St. Sofronii Vrachanski Primary School

Decorating with martenitsa is an old pagan Bulgarian custom to welcome the approaching spring. They are a traditional Bulgarian ritual symbol. It is essentially to wish great health, good luck, and happiness to family and friends. The name "Martenitsa" is taken from the Bulgarian word for March, or, as a legend tells, it comes from an angry old lady called Grandma Marta - Baba Marta in Bulgarian. The Martenitsa is made of twined red and white threads - woollen, silk, or cotton. The white is a symbol of strength, purity and happiness. The red is associated with health, blood, conception, and fertility. The most typical Martenitsa represents two small wool dolls male and female. The tradition requires attaching of other symbols – a garlic clove, beads, a small coin.

            When someone gives you a Martenitsa you should wear it either pinned on your clothes or on your left-hand side or as a bracelet or necklace. They are usually worn until you see a stork, or a fruit tree in blossom for the first time in the season. After that you can tie it on a blossoming tree for fertility. It is believed that the Martenitsa bring health, happiness and longevity. In some parts of the country people put martenitsas under a stone and later use them to tell fortunes. If in a month’s time there are ants under the tree, the year will be fertile and lucky.

Киченето с мартеници е обичай с хилядолетна традиция, който поставя началото на пролетта. Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Първите мартеници, предназначени за окичване на хора и добитъка, са били само усукан бял и червен вълнен конец без прибавки към него. Майсторила ги е най-възрастната жена в къщата, която с мислите си е предавала на мартеницата пожелания за здраве и благоденствие.  В традиционната българска мартеница са включвани и други елементи: брадичката на чесъна (за предпазване от зли демони),  мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). Те изпълнявали ролята на амулет. Народното чувство за красота, която създава оригинално творчество, се проявява по-късно и мартениците стават все  по- разнообразни.

 Хората  носят мартениците отляво до сърцето, като гривна или гердан. Свалят се, когато се види щъркел, лястовичка или цъфнало дърво и се завързва на плодно дърво. В някои  части на България пък я поставят под камък и след време по нея се гадае каква ще бъде годината. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.